Карта с разместена Африка провали презентация на Държавния департамент в Рио

🇺🇸🌍 Нигерия се оказа затворена сред пясъците на Сахара, Мозамбик – преместен в Африканския рог, а Кот д'Ивоар се появи на другия край на континента. Картата на Африка, прожектирана на екрана по време на презентация на Държавния департамент на САЩ по време на конференция AIDS 2026 в Рио де Жанейро, размени означенията на всяка държава. Границите на Уганда и Малави са преначертани, а цветовете в легендата сочеха към държави, които нямаха нищо общо с надписите до тях. Ройтерс прегледа видео от изложението и установи воден знак, издал употребата на инструменти на OpenAI. От компанията съобщиха, че вече проверяват случая.

Презентацията беше изнесена от Джеф Греъм – изпълняващ длъжността глобален координатор на САЩ по въпросите на СПИН и ръководител на Извънредния план на президента за подпомагане в борбата със СПИН (PEPFAR). Слайдовете представяха новата система от двустранни здравни споразумения, с която Вашингтон преустройва най-голямата програма за здравна помощ в историята си. Част от аудиторията в залата бяха именно делегати от държавите, които картата не успя да разположи правилно. Те извадиха телефоните си и публикуваха кадрите още преди презентацията да е приключила. Конференцията, която се провежда от 26 до 31 юли, е основният международен форум по темата, а участието на американската делегация беше най-очакваното институционално събитие в програмата.

Държавният департамент реагира в рамките на деня. Негов говорител нарече случилото се „нелепа грешка, допусната от член на екипа, който набързо е променил презентацията непосредствено преди изложението на AIDS 2026“. Той допълни, че ведомството поема „пълна отговорност за объркването и за изкривената представа, която това създаде у присъстващите, включително у нашите африкански партньори“. В самото изявление не беше посочено конкретно име, а процедурата, по която един официален визуален материал стига до екрана без предварителна проверка, остана неизяснена.

Шумът около случая тръгна от публикация в Substack на Емили Бас – дългогодишен изследовател на СПИН, която нарече грешките проява на неуважение към африканските колеги. Оттам кадрите бързо преминаха в LinkedIn, където един от постовете събра около 40 хиляди гледания. „Който е създал и одобрил този слайд, не е знаел къде се намират държавите в Африка и не си е направил труда да провери работата си“, обясни Мат Пети, експерт по изкуствен интелект и геополитика в Атлантическия съвет.

Стратегията „Америка на първо място“ в глобалното здравеопазване, обявена от Държавния департамент на 18 септември 2025 г. предвижда прекратяване на досегашния донорски модел. Той ще бъде заменен от 5-годишни двустранни меморандуми за разбирателство със 71 подпомагани държави в периода 2026–2030 г. По силата на тези споразумения Вашингтон поема ангажимент да финансира медицинските консумативи и здравните работници на първа линия. В замяна насрещната страна се задължава постепенно да увеличава собствените си разходи за здравеопазване на фона на планираното съкращаване на американската помощ. Записаната в документа цел е повечето партньори да постигнат пълна финансова самостоятелност в срока на споразумението.

Пред конференцията Греъм отчете 34 подписани меморандума, близо 15 мрлд долара поети ангажименти от САЩ за следващите 5 години и над 10 млрд долара, обещани от партньорските държави като вътрешно финансиране. „Ангажиментът ни към ликвидирането на ХИВ остава неотслабващ. Тук сме. Продължаваме да заемаме водещо място“, заяви той. Греъм описа прехода към национална отговорност като изпълнение на заложеното в законодателството за PEPFAR още от 2008 г., а не като стъпка назад.

Други участници във форума обаче представиха данни за реалната отправна точка на този преход. Според доклад на KFF и UNAIDS донорските плащания за борба с ХИВ в страните с ниски и средни доходи бележат спад от 8,3 млрд долара през 2024 г. на 6,2 млрд през 2025 г. – срив от 25%, при положение че на САЩ се падат около 75% от общия донорски ресурс. Анализ на данните на PEPFAR за фискалната 2025 г. отчита 1714 затворени центъра за предоставяне на здравни услуги (включително над 1000 държавни заведения) и 77 163 деца по-малко на лечение спрямо предходната година (спад от 14,2%). Употребата на предпазна терапия преди рискова експозиция (PrEP) е намаляла с 38% за една година, финансирането за тестване в страните с висока заболеваемост е спаднало с 22%, а това за презервативи е рухнало с 93%. От UNAIDS алармират, че при трайно запазване на тези съкращения светът е застрашен от 6,6 млн нови заразявания и 4,2 млн допълнителни смъртни случая до 2029 г.

Зад тези проценти стоят конкретни промени в работата на терен. В Кения и Замбия болниците, управлявани от религиозни организации, бяха принудени да свият посещенията по домовете, работата си в общността и тестването за ХИВ поради съкратените бюджети. Те преразпределиха останалия персонал, за да продължат да обслужват поне селските райони. В Южна Африка броят на децата, получаващи лечение по програмата на САЩ, е спаднал с 45% само за една година.

Именно тези данни захранват засилената съпротива срещу меморандумите. Ейша Ръсел от организацията Health GAP и Ивет Рафаел от Южна Африка заявиха пред конференцията, че преходът създава „извънредно положение за общественото здраве“. Те възразиха, че новите споразумения се договарят при пълна липса на диалог със засегнатите общности и обвързват здравната помощ с широки геополитически цели на САЩ. Заместник-ръководителят на PEPFAR д-р Ребека Бънел възрази, че националната отговорност и здравните резултати не се изключват, а се подсилват взаимно.

Спорът придоби и правни измерения. През април 2026 г. правителството на Гана отказа споразумение за 109 млн долара за 5-годишен период. Причина беше възражение от Комисията за защита на данните срещу клаузи, които дават на американската страна достъп до националните здравни регистри, съпътстващите ги данни и вътрешните информационни системи – при това без насрещни гаранции. Зимбабве повдигна сходни възражения по-рано същата година, а изпълнението на подобна договореност в Кения бе временно прекратено от съда след дело, заведено от организация за защита на потребителите. От правителствата на африкански държави се иска да поверят чувствителна национална информация на партньор с презентация, която през същата седмица не съумя дори да разположи държавите им на картата на континента.

Нигерия, разположена насред Сахара на въпросния слайд, е и мястото, където военното присъствие на САЩ е най-осезаемо. През декември 2025 г. Вашингтон нанесе въздушни удари по цели на Ислямска държава в северозападната част на страната. На 13 февруари 2026 г. пристигна първата вълна от около 200 войници, които влизат в ролята на инструктори за обучение местните въоръжени сили в употреба на разузнавателна информация и съгласуването на въздушни и сухопътни операции. По-късно бяха разположени и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Държавата, чието крайбрежие просто изчезна от официалния американски слайд, е същата, в която американски военни действат на терен и където въздушни удари поразилиха цели преди по-малко от година.

Държавният департамент на САЩ е сред най-активните потребители на генеративен AI в администрацията. Вътрешният му чатбот StateChat отчита над 62 000 потребители към юни, а стратегията на ведомството за изкуствен интелект за 2026 г. предвижда разгръщане на автономни системи за административни задачи, реакция при извънредни ситуации и надзор върху чуждестранната помощ. „Печеленето на надпреварата в сферата на изкуствения интелект не подлежи на преговори“, заяви държавният секретар Марко Рубио при представянето на документа. Именно със същия клас инструменти е генерирано и изображението, което стигна до трибуната на международен форум без никаква проверка на съдържанието.

Официалното обяснение на Държавния департамент търси причината за провала не в самия инструмент, а във веригата за контрол и одобрение: един служител, нанесъл промени в последния момент. Тази версия е логически издържана – ведомството назова конкретна причина и пое отговорност в рамките на денонощие. Тя обаче не дава отговор на по-важния въпрос: как карта без нито едно вярно обозначение преминава през цялата подготвителна процедура за изложение, изнасяно от най-висшия американски представител в тази област, пред аудитория от самите държави, които тя изобразява?

Anduril разкри Thunder – автономен ударен конвертоплан в тандем с Apache

🇺🇸🚁🤖 В първия ден на авиосалона във Фарнбъро американската компания Anduril Industries разкри Thunder – автономен ударен конвертоплан от най-тежкия безпилотен клас. Машината е проектирана да лети рамо до рамо с хеликоптерите Apache и бъдещия армейски конвертоплан MV-75 Cheyenne II. Разработен съвместно с производителя на електрически въздушни таксита Archer Aviation, Thunder е директният отговор на въпроса: Какво е бъдещето на атакуващата авиация в ерата на дроновете?

Показаният вчера апарат е пълномащабен инженерен макет, който трябва да направи своя дебютен полет догодина, но зад гърба си вече има три години развойна дейност. Нещо повече – автономният му софтуер вече две години се изпитва във въздуха върху тестови машини. Без да увърта, компанията поставя ясна цел: да върне маневрата в най-смъртоносния пояс на съвременното бойно поле – първите няколкостотин метра над земята.

Thunder попада в клас Group 5 – най-тежката категория безпилотници с излетно тегло над 600 кг, в която се намира и MQ-9 Reaper. Конфигурацията му съчетава гъвкавостта на вертикалното излитане и кацане (VTOL) с икономичността на крейсерския полет. Двата ротора се накланят напред за хоризонтално движение, като оборотите са сменят според режима – технология, чиито корени Aviation Week проследява до Karem Aircraft. Променливата скорост на въртене смъква разхода на гориво, а – което е още по-важно за оцеляването му – приглушава звуковия отпечатък при проникване на пределно малка височина.

Серийно-хибридното задвижване, при което горивен двигател генерира ток за електрическите мотори, е заето директно от гражданската линия на Archer. Според двете компании то подсигурява обхват от хиляди морски мили, достатъчен за автономно прехвърляне между различни театри на бойните действия. Другата алтернатива е далеч по-прагматична: Thunder се събира в стандартен транспортен контейнер и може да се транспортира по шосе, жп линии, море или въздух. Заявената му крейсерска скорост надхвърля 200 възела (около 370 км/ч), което превъзхожда чувствително възможностите на Apache.

Въоръжението е поместено в два вътрешни модулни отсека – основен и носов. Според конфигурацията, представена от Anduril, основният отсек може да побере:

▪️ 10 ракети въздух-земя (Hellfire, JAGM или собствената крилата ракета Barracuda-100M на Anduril);
▪️ 16 дрона Altius-600, изстрелвани директно от борда;
▪️ 76 ракети с калибър 70 мм.

Носовият отсек поема допълнително 12 прехващача за борба с вражески дронове. Списъкът от задачи е изключително широк: от ракетоносец и носител на рояци от малки апарати, през морско патрулиране, до снабдяване на войски през оспорвано въздушно пространство. Пред Defense News от компанията добавят още две роли: противоподводна борба и търсене и спасяване. Цената на системата все още не е обявена.

Аритметиката, с която производителят продава концепцията, е проста: три дрона Thunder, зачислени към един Apache, утрояват боеприпасите на звеното, без да излагат нито един допълнителен пилот на риска от вражеската ПВО. При това на цена, която е едва сътресение спрямо стойността на еквивалентно звено от пилотирани машини.

Шейн Арнът, старши вицепрезидент в Anduril, описа машина с обхвата и скоростта на Cheyenne и полезния товар на Apache. Тя ще лети в групи от 3 до 6 апарата около пилотиран водач. Ролята на придружаващ боен дрон („loyal wingman“) се крепи изцяло върху софтуера: системата Lattice for Mission Autonomy превежда намеренията на пилота в конкретни маршрути, графици и разпределение на целите, като в същото време поддържа безопасни дистанции във строй. Екипажът не пилотира Thunder ръчно, а само му поставя задачи.

Сензорният пакет на борда – пасивни и избирателно задействани активни сензори, картографски данни, компютърно зрение и сериозна изчислителна мощ на място – държи дрона в курса дори когато сателитната навигация (GPS) е заглушена, видимостта е лоша, а връзката – прекъсната. Извън отделния апарат, Lattice обединява целия строй в едно цяло: сензорните данни и информацията за заплахите от всяка една машина се сливат в обща тактическа картина. По този начин всеки Thunder вижда точно това, което виждат всички останали, наред с екипажът на пилотираната машина. Родословието на технологията е пряко – софтуерът и подходът са наследени от YFQ-44A Fury – автономният изтребител, който Anduril разработва за програмата за придружаващи бойни дронове (Collaborative Combat Aircraft) на ВВС на САЩ.

Причината да се стигне дотук личи най-ясно от бойното поле в Украйна. Комбинацията преносими зенитно-ракетни комплекси, баражиращи боеприпаси и постоянно въздушно наблюдение изтласка хеликоптерите на двете страни далеч отвъд фронтовата линия. Руската армейска авиация загуби десетки Ка-52, поради което беше принудена да премине към стрелба с неуправляеми ракети по балистична траектория далеч от своите позиции.

Американската армия си извлече поуките още преди Thunder да има име: разузнавателно-ударният OH-58D Kiowa Warrior беше изваден от въоръжение още през 2015 г. През февруари 2024 г. беше спряна програмата за пилотирания му наследник – Future Attack Reconnaissance Aircraft (FARA). Тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж обясни решението с изричния факт, че въздушното разузнаване се е променило коренно: сензорите и оръжията на безпилотни платформи вече са по-масови, по-далекобойни и по-евтини от всякога. Онова, което армията погреба като пилотирана програма, Anduril сега предлага да възроди в безпилотна версия. Aviation Week определя Thunder точно така: опит изгубената мисия на въоръжения разузнавач да бъде отвоювана от летящи роботи.

Thunder заема точно празнината, оставена от тези решения. Сухопътните войски на САЩ търсят заместник на остарелия разузнавателно-ударен дрон MQ-1C Gray Eagle, а през март организираха индустриален ден за безпилотни апарати с късо или вертикално излитане. Основният очакван съперник е Mojave на General Atomics – вариант на Gray Eagle с ново крило за къси и неподготвени писти. Изборът се очертава между еволюцията и технологичния скок: традиционен самолет, който все пак изисква писта (макар и къса), или машина, която излита отвсякъде и лети рамо до рамо с Apache на пределно малка височина.

Другата половина от този строй също се оформя в момента: през април армията официално даде името MV-75 Cheyenne II на бъдещия си десантен конвертоплан – първата серийна машина от този тип в Сухопътните войски, а 101-ва въздушно-десантна дивизия ще бъде първото подразделение, което ще я получи. В същото време Apache остава гръбнакът на ударната авиация без обявен пилотиран наследник. Ето защо решението за замяната на Gray Eagle ще разкрие много повече от една премиера на изложение: дали ударната авиация на следващото десетилетие ще заложи на познатия самолет с по-дълги криле или роботизирани формации, организирани около пилотиран команден възел.

Индустриалният аспект на анонса тежи не по-малко от военния. Партньорството между Anduril и Archer е ексклузивно и датира от декември 2024 г. Thunder е военна версия на платформа с двойна употреба, чийто граждански близнак Archer обещава да покаже още тази седмица. Машината е проектирана от нулата, а не като модификация на въздушното такси Midnight, но стъпва стъпва здраво на летателния опит, задвижването и роторите от цивилната програма – както и върху вече изградените производствени мощности и вериги за доставки. Основателят и главен изпълнителен директор на компанията Адам Голдстийн я определи като „най-съвършената машина за вертикален полет, правена някога“.

Зад тази суперлатива обаче е проста сметка от пазара на дронове: общата база между цивилен и военен продукт разширява търсенето, сваля единичната цена и прави масовото производство напълно постижимо. Именно тук се крие основното обещание на Thunder – „достъпната маса“: роботизираната ударна авиация има смисъл само ако се произвежда в бройки, каквито пилотираните машини никога не са постигали.

За премиерата Anduril избра европейската витрина на отбранителната индустрия. В представянето си пред журналисти Арнът измери обхвата на машината спрямо мащабите на Тихия океан и северния фланг на НАТО. Европейските армии са изправени пред същата дилема като американската: те разполагат с ударни хеликоптери – от германско-френския Tiger до Apache в британски и нидерландски ръце, чиято уязвимост беше оголена от войната в Украйна, а на този етап нямат очевиден пилотиран наследник. Ако формулата на Anduril проработи, нейният пазар далеч няма да се ограничи единствено до САЩ.

Между изложбения макет и реалния боен строй около Apache обаче стои всичко, което Thunder тепърва трябва да докаже. Машината все още не е летяла. Обхватът, скоростта, товарът и цената са единствено проектни изчисления на производителя. Досега никой не е демонстрирал работещ серийно-хибриден конвертоплан от този клас, а американските отбранителни програми с подобен мащаб рядко спазват първоначалния си график.

Предвиденият календар – първи полет през 2027 г. и серийно производство към 2029–2030 г. – зависи от търсене, което тепърва трябва да се материализира на пазара. И все пак посоката, очертана по време на представянето, най-вероятно ще надживее самия продукт: пилотираната машина постепенно се оттегля в ролята на команден център, докато основната ударна маса, която пробива към целта, се произвежда на конвейер и не носи хора на борда си.

„Hornet“ порази автомобил на руска мобилна група ПВО в Донецка област

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон „Hornet“ порази автомобил на руска мобилна огнева група за ПВО на едно от логистичните трасета в Донецка област – и обърна наопаки логиката, върху който съществуват тези отряди: звеното, изпратено да сваля дронове по тиловите пътища, само стана плячка на такъв. Кадри от удара бяха публикувани от украинският Telegram канал KARYMAT, според описанието поразената машина принадлежи на мобилна група за ПВО, заела позиция край трасето.

Мобилните огневи групи са най-ниският и масов пласт на руската ПВО. Руското командване ги разположи в големи количества, след като украински далекобойни дронове започнаха да прекосяват стотици километри над окупираните територии към рафинерии, летища и складове в дълбочина: пикапи, микробуси и камиони с едрокалибрени картечници в каросерията, често допълнени с прожектори, термокамери и преносими зенитно-ракетни комплекси, дежурят на кръстовища и прави отсечки и се опитват да свалят нисколетящите апарати по техния маршрут. Практиката копира украинската: същите импровизирани отряди са използвани масово от Киев срещу „Шахедите“, а Москва възприе модела, когато украинските дронове стигнаха нейните рафинерии и авиобази. Логиката зад тях е проста аритметика: зенитна ракета за милиони не трябва да бъде похабявана срещу дрон за няколко хиляди долара, а скъпите комплекси са твърде малко, за да покрият пътна мрежа от хиляди километри. Същата аритметика обаче приковава екипажите към откритите пътища, където видимостта е най-добра – и точно там ги настигна новото поколение украински дронове.

Ловецът от кадрите е Hornet, еднопосочен ударен дрон от самолетен тип: фиксирано крило с размах 2,2 метра, излетно тегло около 15 кг, крейсерска скорост 100–120 км/ч с ускорение до 200 км/ч при атака, при пикиране към целта – до 300 км/ч. Обсегът му достига 150 км при над 2 часа във въздуха, изстрелва се от пневматичен катапулт, докато бойната част (кинетичен пенетратор от 1,5 или 4 кг или осколъчно-фугасен вариант) е оразмерена именно за автомобили, камиони и лека бронирана техника. Разработен от Swift Beat и се произвежда за украинските въоръжени сили при обявени планове, които се измерват в стотици хиляди бройки; един апарат струва между 5 и 12 хиляди долара – цената на употребяван автомобил.

Истинската стойност на дрона обаче не е в планера, а в софтуера. „Hornet“ се навигира визуално: камерите му сверяват терена под крилото с предварително заредени карти, така че апаратът не зависи от сателитен сигнал и не се поддава на заглушаване, а във финалната фаза алгоритмите му откриват и захващат целта самостоятелно. Алгоритмите работят на борден процесор от смартфон клас, а връзката с оператора, който одобрява избора на цел, минава по нестандартни честоти в лентата 1800–3800 мегахерца, през Starlink Mini терминали и LoRa протокол. Лети обичайно на 300–500 метра височина, по транспортни маршрути снижава под 200 метра, а при среща с противовъздушен огън може да се изкачи до 5 км. Русия провери на практика къде е сърцето на системата: през май нейни части плениха и разглобиха паднал Hornet, но, както отбеляза Euromaidan Press на 22 май, трофеят се оказа куха придобивка – хардуерът може да се копира, но без пакет със софтуера, който остана недостъпен, дронът е просто планер с камери.

Ударът в Донецка област не е изолирано попадение, а поредния епизод от систематична кампания, която продължава от месеци. Украинските части използват Hornet, за да прерязват руското снабдяване на 50 до 150 км зад фронтовата линия – дълбочина, в която попада почти цялата пътна мрежа на окупираната част от областта. Двата основни ловни коридора, според данни на Defense Express, са магистрала Р-280 от Ростов на Дон към Крим през Мариупол, Бердянск и Мелитопол и магистралата Донецк–Мариупол: по тях дронът дебне камиони с боеприпаси и цистерни с гориво. Показателно е, че системните загуби по тези маршрути признават самите руски военни канали – оценка, която тежи повече от всяка украинска сводка, защото идва от страната, която ги понася.

Изборът на цел не е случаен. Трасетата на окупираната Донецка област са артерите, по които се снабдяват руските части на този участък от фронта: по тях вървят боеприпасите, горивото и ротациите; по тях дежурят и мобилните групи, които трябва да опазят потока от украинските дронове. Дълбочина от 150 км означава, че за Hornet няма тихи отсечки – от Мариупол до тиловите кръстовища северно от Донецк всяка машина на пътя попада в обсега му.

Кой точно е натиснал спусъка над трасето, не се споменава, но операторите на Hornet в Донецка област не са шепа изпитатели отдавна. Дронът е в строя от пролетта на 2025 г. и според данни на изданието Militarnyi от май лети в голям брой украински части, сред които 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия, който използва апарата срещу техника и жива сила на до 160 км от фронтовата линия. Конструкцията при това не стои на едно място – производителят я третира като изпитателна платформа и вгражда опита от фронта към следващите серии.

В сметката на дрона вече присъства далеч по-едър дивеч от автомобил с картечница. 4-ти отделен отряд на Центъра за специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия на Украйна унищожи с Hornet ЗРК „Тор“ в Луганска област – система за около 25 млн долара, свалена от апарат, който по сметката на Defense Express струва около 5000 пъти по-малко. А че конструкцията отдавна е надскочила импровизация, показва посоката на технологичния трансфер: американската армия прие на въоръжение изпитания в Украйна дрон и от май месец насам обучава с него свои военнослужещи – рядка траектория, при която оръжие тръгва от украинското бойно поле към американския арсенал, а не обратно.

Дронът YFQ-44A изстреля AIM-120 – първо бойно изстрелване от американски дрон-ведомо

🇺🇸✈️ За първи път американски боен безпилотен самолет от нов клас изстреля управляема ракета „въздух-въздух“ по време на полеви изпитания. Апаратът YFQ-44A Fury, разработен от компанията Anduril, изстреля ракета AIM-120 AMRAAM по симулирана цел в изолираното въздушно пространство над пустинята Мохаве. Новината бе съобщена от ВВС на САЩ, според които тестовете са проведени на 10 юли с излитане от авиобаза „Едуардс“ в щата Калифорния. Това е първият пуск на бойна ракета от безпилотен самолет в рамките на програмата Collaborative Combat Aircraft (CCA) – серия достъпни автономни машини, замислени да летят съвместно с пилотираните изтребители.

Изпитанието обаче надхвърли мащабите на обикновен пуск на боеприпас. Според описанието на Anduril дронът е излетял от базата, бордовият софтуер за автономно управление Lattice е прихванал и проследил целта, операторът е задал команда за поразяване и YFQ-44A е изстрелял ракетата AIM-120, следвайки указанието. Това представлява цялостна атака извън пределите на пряка видимост – от засичането до самия пуск. Използваната ракета изглежда е била бойна, а не просто инертен макет, тъй като жълтата и кафявата лента по корпуса ѝ сигнализират за наличието на реална бойна глава и ракетно гориво. Точният вариант на боеприпаса все още е неизвестен заради качеството на кадрите, макар че при по-ранните полети с окачен товар дронът беше заснет с версията AIM-120C под крилата си.

Това бойно изстрелване е важна следваща стъпка в развитието на спомагателните безпилотни апарати, като ни доближава с една крачка до въоръжаването на бойните части с изцяло нови способности, изтъкна генерал Кен Уилсбах, началник-щаб на ВВС на САЩ, който встъпи в длъжност през октомври 2025 г. като 24-тия подред на този пост.

Военното ведомство обаче отново подчерта, че програмата запазва стриктния човешки контрол, особено когато става въпрос за използването на смъртоносна сила. В изявлението се посочва изрично, че дроновете няма да прилагат оръжие автономно и решението за пуск на която и да е оръжейна система остава изцяло в ръцете на човека оператор, който във всеки момент запазва командването и контрола над платформата. Думите на генерал Дейл Уайт, който отговаря за ресор „Критични основни оръжейни системи“ в Пентагона, очертават тази граница още по-ясно. Той посочи, че изпитанията дават оперативно потвърждение, че придружаващите дронове са способни да изпълнят последователността в употреба на оръжието автономно, но единствено в рамките, предварително зададени от пилота. С други думи, машината извършва процеса от засичането до пуска, но параметрите на действие и крайната оторизация за стрелба се запазват в човешки ръце.

Генерал Уайт добави, че бързият преход от носене на инертен макет по-рано тази година до реално изстрелване доказва зрелостта на програмата и дава възможност на военните да проверят своите цифрови модели за интеграция с реални данни. Този напредък наистина бе постигнат в рамките на броени месеци. Бойният пуск последва поредица от оценки с окачен небоен макет през февруари, чиято цел бе да събере полетни данни за поведението на безпилотния апарат. Последвалите изпитания провериха обмена на данни между него и оръжейната система, преди да се премине към реалната стрелба. Кампанията беше проведена съвместно с Combined Test Force за въздушно превъзходство към 412-о изпитателно крило, което калибрира и потвърди математическите модели, необходими за безопасното бойно изстрелване.

Всичко това се случва непосредствено след като програмата премина друг важен крайъгълен камък. ВВС сключиха в средата на юни производствени договори за първата серия (Increment 1) на YFQ-44 на Anduril и YFQ-42 на General Atomics Aeronautical Systems, както и за софтуера за бойна автономност. От ведомството обясниха, че поръчката е изпреварила графика с месеци, тъй като двата безпилотника вече отговарят на строгите изисквания за мисия и са готови за мащабно производство. С навлизането в серийна фаза двата апарата премахват буквата Y от имената си, която обозначаваше прототип, но запазват класификацията си за безпилотен апарат с код Q и предназначение на изтребител с базова мисия F, преименувайки се на FQ-42A и FQ-44A. САЩ планират да внедрят поне 1000 придружаващи бойни дрона в хода на няколко поредни серии, първата от които предвижда доставката на поне 150 машини до края на десетилетието.

Самият YFQ-44A е разработка на Anduril Industries за нуждите на програмата CCA. Замислен като достъпна и високоавтономна платформа, която да действа като умножител на бойната мощ, той ще лети съвместно с пилотирани изтребители като F-35 Lightning II, F-15EX Eagle II и бъдещия F-47. Целта му е да разшири техния обсег и да поеме задачите с висок риск, които иначе биха изложили на опасност човешки екипаж. Апаратът е базиран на по-ранната концепция Fury на Anduril и залага на ускорено разработване, отворена системна архитектура и модулен дизайн. ВВС официално представиха демонстрационен образец през май 2025 г., паралелно с обявяването на началото на наземните изпитания.

Първият полет бе осъществен на 31 октомври 2025 г. Според тогавашното изявление на Anduril този етап е достигнат само 556 дни след старта на разработката, което е изключително бързо темпо за боен летателен апарат. Машината летя полуавтономно, а не с дистанционен пилотаж, което бе посочено като доказателство за нейния софтуерно ориентиран подход към автономната авиация. През 2026 г. изпитанията се разшириха, като дронът извърши полети с окачени инертни ракети AIM-120, за да бъдат потвърдени интеграцията на оръжието и безопасното му отделяне, преди да се премине към реална стрелба. Успоредно започнаха и оперативни експерименти съвместно с Експерименталната оперативна част на ВВС в авиобаза „Едуардс“ – важна стъпка към разработването на тактики, техники и процедури за интеграция на автономни платформи в бъдещите въздушни операции.

Зад реалната тежест на този пуск обаче стоят въпроси, които тепърва предстои да получат своя отговор. Ударът бе нанесен срещу симулирана цифрова цел в резервирано въздушно пространство. Това доказа, че пълната верига от засичането, през оторизацията, до самия пуск работи безупречно, но все още не гарантира, че системата ще се справи с маневриращ противник, способен да отвръща с радиоелектронно заглушаване и примамки. Разликата между успешната демонстрация на полигон и реалната ефективност е истинското предизвикателство пред програмата, а не просто поредният пуск над Мохаве. Показателно е как ВВС балансират между две послания, които на пръв поглед си противоречат: машината действа автономно, но няма да прилага оръжие автономно. Това привидно противоречие се разрешава с автономно изпълнение в рамките на предварително зададени от човека параметри. Настойчивото изтъкване на човешкия контрол е колкото описание на командната верига, толкова и необходим отговор на засилващия се обществен дебат във връзка с използването на автономни смъртоносни оръжия.

Темпото на програмата обаче ясно очертава нейната посока. Първи полет само 556 дни след стартирането на чертежите, производствени договори месеци преди крайния срок и преход от инертен макет към реална стрелба за пет месеца – ВВС на САЩ залагат на достъпното масово производство, с което да компенсират малобройните и скъпи пилотирани изтребители с флот от 1000 автономни машини, готови да поемат риска вместо човека в пилотската кабина.

Анализ: AI платформата Maven на Palantir достигна пълна готовност в НАТО

🇺🇸🤖🛡️ Изкуственият интелект, който ще определя колко бързо НАТО вижда и ако се стигне до там, как воюва срещу Русия, вече работи в рамките на секретната мрежа на Алианса. На 22 юни Съветът по акредитация на сигурността на НАТО осигури разрешение на Maven Smart System (MSS) да работи в класифицирана мрежа – етап, който щабът на Върховното командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) край Монс в Белгия обяви като „пълна техническа оперативна готовност“.

Системата е дело на Palantir Technologies, американска компания, чиято все по-сериозна тежест тревожи критиците, и постижението беше обявено под сурдинка, дни преди форума на срещата на върха на НАТО в Анкара, откъдето самото име Palantir отсъстваше от официалното прес-съобщение.

MSS обединява данните от стотици различни източници – сателити, разузнавателни дронове, електронно и агентурно разузнаване, докладите от войските на терен – в единна картина в реално време. Тя използва машинно обучение, големи езикови модели и компютърно зрение, за да разпознава модели, да обозначи вероятни цели и да сведе до минимум времето от засичане на целта до решението от часове на минути. За командването това значи, че разположението на силите по източния фланг, маневрите на руските сили и промените, които изискват реакция на Алианса, се появяват на един екран, а не се сглобяват на ръка от десетки отделни потоци. Ако Русия премести елитната си 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков, разположен на около 30 км от естонската граница, по-близо до нея, системата би го отбелязала; в същия момент тя показва къде НАТО има колко войски и подсказва кои части да бъдат придвижени, за да посрещнат удара. Уместно е обаче да се помни, че самата тази дивизия понесе тежки загуби в Украйна – стойността на инструмента е във виждането, не в размера на заплахата, която следи.

Ограниченията на системата са толкова важни, колкото и нейните възможности. Пълната „техническа“ готовност означава, че MSS е акредитирана да работи на секретната мрежа за учения, мисии и операции, а не че вече е узряла до пълния си боен капацитет с всички потоци данни и обучен персонал по местата. Промяната, която внася, се изразява в способността, а не в намерението: тя умножава скоростта, с която Алиансът вижда и взима решения, а не променя сама нито доктрината, нито баланса на силите. И действа на оперативно-стратегическото ниво на командването и контрола, не на тактическото – стойността ѝ не е в отделния удар, а свиването на цялата верига от засичане до решение. По същата причина е съществено какво MSS не прави: тя е платформа за подпомагане на решения, а не автономно оръжие. Откриването на цел остава препоръка към командир, не команда към пусково устройство.

Ръководителят на британското поделение на Palantir, 43-годишният Луис Мосли, описа мащабите на това присъствие директно, без заобикалки. „Ако сега влезете в оперативния център в SHAPE, на всички екрани ще видите Palantir“, каза той в интервю за The Times в кулоарите на форума в Анкара. „Ако НАТО влезе във война, ще влезе с Palantir. Това е изчерпателната разузнавателна картина на заплахите за Алианса, както и разположението на силите и активите му. Ако се наложи да поразявате цели, целият процес ще минава през Palantir.“ Мосли говори като продавач на способността, която компанията му предлага, и с очевиден търговски интерес – но и с реален достъп до онова, което стои на екраните в Монс. Твърдението, че този процес по поразяване минава изцяло през платформата, описва подпомагане на веригата на насочване, не автоматично спускане на спусъка; MSS ускорява и подрежда работата на щаба, а решението остава човешко.

Скоростта, с която системата стигна дотук, е част от историята. НАТО подписа поръчката за MSS с Palantir на 25 март 2025 г. по процедура на единствен източник – около 6 месеца от формулиране на изискването до сключения договор, сред най-бързите в историята на Алианса, – а до август същата година системата вече беше разгърната в Съюзното командване по операциите и включена в ученията. Maven е вграден и в  Министерството на отбраната на Обединеното кралство, което подписа стратегическо партньорство с Palantir, което вплита елементи от същата система.

Именно тази удивителна скорост и дълбочина на проникване дават отговор на въпроса защо компанията отсъстваше от изявлението в Анкара. Част от членките гледат със скептицизъм на това Алиансът да бъде толкова силно зависим от технологията на фирма, свързвана с ЦРУ. Франция и Германия се отличиха като основни противници на идеята: Берлин отказа Palantir и за военен AI, и за облачни услуги, като заложи на френската ChapsVision, докато през миналия месец Париж извади Palantir от своята служба за вътрешно разузнаване (DGSI), позовавайки се на „стратегическа зависимост“, и тества собствена AI-базирана бойна система в рамките на учения на НАТО. В същото време системата беше въведена от Обединеното кралство, Швеция и Нидерландия. Пропуснатото име не е незначителен детайл: то представлява сигнал за вътрешен дискомфорт, който самото постижение, единна картина, работеща на класифицирана мрежа, не разсейва, даже напротив – изостря.

Palantir не спира дотук. Компанията се цели в договор с НАТО за подмяна на софтуера на ПВО система от типа на „Golden Dome“, която да позволи на Алианса колективно да проследява балистични и хиперзвукови ракети над собствената си територия – засега заявка, не спечелен договор. Американският проект с това име, чийто софтуер разработват Palantir и Anduril, е оценяван на около 175–185 млрд долара. Обявяването на пълната готовност на Maven дойде в навечерието на форума в Анкара на 7 юли, на който генералният секретар Марк Рюте представи серия от отбранителни проекти – стратегически въздушен флот от тежки транспортни самолети A400M Atlas и десетия танкер A330 MRTT към бъдещ флот от 12 – в опит да убеди президента Тръмп, че съюзниците превръщат разходите за отбрана в реални военни способности. Palantir носи и своя товар от спорове – от употребата на технологията от американските имиграционни власти за издирване на чужди граждани за депортация, през отричани обвинения, че софтуерът служи за насочване към цели в Газа, до поставения под преразглеждане договор за 330 млн паунда за данните на британските болници.

Стратегически погледнато, MSS е реално и драстично надграждане на командването и контрола на НАТО, а не само витрина. Предимството, което осигурява, е във времето: там, където съгласуването на разузнаване от десетки съюзни източници в решение отнемаше часове, свеждането му до минути е валутата, липсваща на Алианса при внезапен ход по източния фланг – балтийските столици са на около час път от руските бази, а не на дни. Но същинският стратегически въпрос не е дали системата вижда по-бързо – тя без съмнение го прави – а дали Алиансът може да поддържа тази способност, без да зависи от един американски доставчик за собствената си картина на бойното поле. Единната картина е предимство именно защото е единна; тази единност означава, че при разстройване на двустранните отношения по оста Вашингтон-Брюксел, през чии ръце минава онова, което НАТО вижда, се превръща в стратегически въпрос, а не в търговски. Съпротивата на Франция и Германия е именно опит този въпрос да получи европейски отговор, преди зависимостта да е станала необратима.

Пентагонът стартира War Force – стотици AI инженери за две години.

🇺🇸🪖💻 Пентагонът ще наеме стотици софтуерни инженери на двугодишни договори, които ще интегрира дълбоко в своите структури – в някои случаи до ниво поделение – в рамките на иновативна програма за набиране на кадри, наречена „War Force“. Инициативата, обявена сутринта на 30 юни от Министерство на войната и Служба за управление на персонала (OPM), следва конкретна цел: приливна вълна свежи технологични таланти, фокусирани върху изкуствения интелект, които да задвижат ускоряването му в армията. Кандидатстването вече започна и ще бъде отворено до 17 юли, става ясно от обява в онлайн портала USAJobs; за програмата първо съобщи изданието Breaking Defense.

Конкретните подробности засега са оскъдни, но контурите се очертават по образеца на голямата програма, от която „War Force“ произлиза. Инженерите се наемат за първоначален двугодишен срок срещу заплащане между 150 000 и 200 000 долара годишно, което е съизмеримо с частния сектор, но необичайно високо за федерална служба. Отделните ведомства могат да налагат собствени критерии за конкретните позиции, но общото условие е поразително неангажиращо: не се изисква „фиксиран трудов стаж“, нито „традиционна диплома“. Организаторите посочват, че се търси „изключителен“ и „елитен“ инженерен корпус, подбран по умения, а не по автобиография. „Планът е да наемем стотици и да ги вградим по цялата вертикала, в някои случаи чак до ниво поделение“, заяви пред Breaking Defense представител на Пентагона, говорил при условие за анонимност.

„War Force“ надгражда стартиралата през декември 2025 г. държавна инициатива Tech Force – амбицията на президента Доналд Тръмп да привлече най-малко 1000 елитни ИТ експерти на двугодишни командировки в широк кръг федерални агенции, сред които и отбраната. Замисълът на основната програма е привлечените кадри да работят в екипи, подчинени пряко на ръководството на съответната агенция, по проекти, свързани с AI, модернизация и дигитална трансформация; сред най-търсените умения са софтуерното инженерство, машинното самообучение, киберсигурността, анализът на данни и техническото управление на проекти.

Разликата на „War Force“ е в обхвата: докато „Tech Force“ разпръсква хора из цялата администрация, новата програма е посветена изцяло на Пентагона, а стотиците ѝ инженери идват в добавка към онези 1000 на „Tech Force“, а не за тяхна сметка – уточнение, което представителят на ведомството направи изрично. Интересът към основната схема беше стряскащ: само през първата седмица след обявяването ѝ на портала techforce.gov се регистрираха повече от 25 000 души. Към края на юни близо 300 кандидати са одобрени, а около 125 вече са започнали работа, според данни на OPM – темп, който подсказва, че машината едва сега загрява.

Интересът към офертата не е предизвикан само от заплатата. След двете години наетите могат или да останат на държавна служба, или да преминат в частния сектор – докато дълъг списък участващи компании обещава на завършилите неуточнени „пътеки“ към работа след държавната служба. В списъка на партньорите могат да бъдат отличени някои от най-авторитетните имена в технологиите и отбраната: Anduril, Palantir, OpenAI, xAI, Microsoft, Google, Meta, Nvidia, Amazon, Apple, Oracle. Именно въртящата се врата между Пентагона и частния сектор ще привлече първите резерви – наблюдатели върху отбранителните разходи отдавна предупреждават, че схеми, местещи хора между регулатор и регулирани, размиват границата между обществения интерес и корпоративната изгода. Прецедентите не липсват: разследвания на организации като Project On Government Oversight сочат, че между 2014 и 2019 г. над 1700 висши военни и цивилни служители са преминали към отбранителни изпълнители, а отделни програми за фирмени стажове на кадри на Пентагона отдавна се считат зa „въртяща се врата“ на публични средства. Засега това е въпрос, а не обвинение: конкретните условия на обещаните „пътеки“ не са публично известни, а програмата тепърва ще се сблъсква с правилата за конфликт на интереси, които вече обвързват държавните служители.

Че Пентагонът изпитва остра нужда от инженери личи и извън „War Force“. Пентагонът търси AI инструменти за писане на код за „десетки хиляди“ потребители сред своите софтуерни разработчици, а ръководството на цифровото направление описва последната година като преход „от стратегическо създаване на предпоставки към дисциплинирана доставка“ – от обещания за възможности към конкретни продукти в ръцете на военните колкото е възможно по-бързо. В същия дух ведомството вече пусна и „мрежа от агенти“ за AI подпомагано управление на бойните действия. „War Force“ е кадровият отговор на този натиск: без хора, които да пишат кода, интегрират моделите и поддържат системите, стратегическите документи остават хартия.

Смисълът на цялото начинание се събира в една дума – ускорение. „War Force“ ще наблегне на уменията в AI и представлява особен интерес за Службата за дигитални технологии и изкуствен интелект на Пентагона (CDAO). „Както можете да си представите, CDAO използва инициативата извънредно активно, тъй като голяма част от наеманите инженери ще работят по Плана за ускоряване на изкуствения интелект на ведомството“, обясни представителят на Пентагона. Този план не виси във въздуха, а произтича от Стратегията за изкуствен интелект, която ведомството обнародва на 9 януари. Стратегията залага 7 „водещи проекта“ (Pace-Setting Projects), сред които:

• GenAI.mil (ползване на AI модели от военни и цивилни на всички нива на класификация)
• „Enterprise Agents“ (AI агенти, които да преобразят вътрешните работни потоци)
• „Open Arsenal“ (ускорено разработване на оръжие от разузнавателни данни)
• преобразяването на платформата за данни Advana с оглед по-бърз анализ и одит
• „Project Grant“ – преминаване от статично към динамично възпиране.

Тя разпорежда още CDAO да наложи темпо, при което най-модерните модели на технологичните доставчици да влизат в екпслоатация до 30 дни след публичното им пускане, и въвежда т.нар. „декрети за данните“, които задължават военните компоненти да предадат каталозите си с информация на службата в кратки срокове. Не по-малко показателно е, че самата служба беше преместена под направлението за научноизследователска и развойна дейност на ведомството – знак, че за AI вече се мисли не като за отделен експеримент, а като част от инженерния гръбнак на отбраната.

Високата заплата и отпадналите изисквания за диплома и стаж не са прищявка, а признание за пазарна реалност: за дефицитните AI специалисти Пентагонът се конкурира не с други държавни органи, а със Силициевата долина, където подобни умения се заплащат щедро и рядко изискват да минеш през проверки за сигурност. Оттук и необичайно широката врата – подборът по портфолио вместо по диплома цели да улови самоуки инженери и хора със смесени кариери, които традиционната държавна бюрокрация би отсяла. Също толкова нетипично е и намерението инженерите да се разположат „чак до ниво поделение“, вместо да останат в щабовете във Вашингтон – знак, че ведомството възнамерява кодът да се пише в непосредствена близост до мястото, където ще се използва, а не в откъснати кабинети.

В търсене на дигитален суверенитет: Германското разузнаване заменя Palantir с френски AI.

🇩🇪🤝🇫🇷 Федералната служба за защита на конституцията (BfV), отговорна за вътрешното разузнаване на Германия, избра френската технологична компания ChapsVision за управление на своите информационни системи.

Ведомството ще използва софтуера ArgonOS вместо системите, предоставяни от американската корпорация Palantir. Това решение демонстрира стремежа на германските власти да използват европейски технологии за инфраструктура на своята национална сигурност, пише POLITICO.

BfV планира да използва платформата ArgonOS за обработка както на структурирани, така и на неструктурирани данни за своите анализатори. Този ход следва изявления на директора на BfV Синан Селен от декември, в които той отбеляза приоритета на службата към европейски решения.

Софтуерът вече беше въведена от няколко държавни органа във Франция, сред които службата за вътрешно разузнаване (DGSI).

Марк Хайнрихман, председател на комисията за контрол на разузнаването в германския парламент, отбеляза, че изборът на ArgonOS е израз на европейския дигитален суверенитет.

„С избора на ArgonOS BfV изпраща ясен сигнал относно дигиталния суверенитет на Европа. Дали ArgonOS ще успее да се задържи на повърхността в дългосрочен план, трябва да се докаже от практическата му употреба. Ефективността трябва да остане основен критерий, а не просто произходът“, каза Хайнрихман.

Решението беше направено в период на дебати относно присъствието на Palantir в Германия. Въпреки че част от местните полицейски сили използват Palantir, а Министерство на вътрешните работи обмисля внедряването му за федералните сили, критиците изразяват опасения във връзка със защитата на данните и зависимостта му от американски доставчици.

Главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп защити технологията на своята компания пред BILD, като заяви, че тя се използва „на всяко сериозно бойно поле по света“. Той допълни, че макар да разбира желанието за независими системи, се съмнява дали Германия може да си позволи отказа от възможностите на Palantir.

Пълното внедряване на ArgonOS зависи от предстоящите законодателни реформи в Германия. Очаква се тези промени да разширят цифровите правомощия на BfV и да актуализират регулациите за начина, по който биват споделяни и съхранявани личните данни. Докато тези реформи не бъдат приети, новата система не може да се разгърне напълно.

По време на посещението си в Киев на 12 май Алекс Карп се срещна с президента Володимир Зеленски, за да обсъдят засилването на сътрудничеството в сферата на отбраната между Украйна и нейните партньори.

Palantir разработва софтуер, който помага на правителства, въоръжени сили и компании да осмислят огромни обеми от фрагментирани данни. В Украйна неговите инструменти с изкуствен интелект се използват от армията за подпомагане анализа на бойното поле, прехващане на цели и ускоряване на процеса по вземане на решения. Ролята на компанията е да превърне разпокъсаната информация в нещо, благодарение на което държавите и техните институции могат да действат бързо.

Алекс Карп: Украйна разкрива пропастта между военната теория и реалността на модерния бой

🇺🇦🤝🇺🇸 Цикълът на военни иновации в Украйна разкри разликата между военната теория и реалностите на съвременното бойно поле, заяви Алекс Карп в ексклузивно интервю за UNITED24 Media, проведено днес, в което похвали украинските инженери и военнослужещи за адаптацията на модерни технологии с безпрецедентна скорост.

Милиардер, съосновател и главен изпълнителен директор на Palantir Technologies, Карп каза, че украинската способност за бърза разработка, тестване и внедряване на нови системи в реални бойни условия предлага безценни уроци на Америка и Европа, които няма как да бъдат научени в лаборатории и мозъчни тръстове в мирно време.

„Тъй като бойното поле е въпрос на живот и смърт, в системата в момента има много теория... неща, за които хората вярват, че работят – а те не работят“, заяви Карп. Според него съвременната война изисква постоянна адаптация в реално време, бързи цикли на обратна връзка и директна интеграция между данните от бойното поле и бойните операции.

„Трябва да имате детайлно разбиране на масивите от данни. Трябва да можете да превърнете тези данни в кинетично действие. Трябва да се учите от това, а начинът, по който нещата работят, може да се промени в движение всеки път“, допълни той.

Карп отбеляза, че голяма част от военните аналитици в западните държави имат погрешното разбиране, че изкуственият интелект (AI) може да бъде решен просто с „купуването на модел и поставянето му върху нещо“, докато опитът на украинците доказва, че е необходимо системите да се развиват и адаптират непрекъснато до нивото на отделните военни подразделения.

Шефът на Palantir изтъкна и ролята на украинските екипи при адаптацията на софтуерната инфраструктура на американската компанията в инструменти, които надхвърлят представите на първоначалните разработчици.

„Това са нашите софтуерни примитиви или инфраструктура, върху които вашите хора изграждат неща, изцяло различни от тези, които ние някога бихме създали“, призна Карп. „Правите го на бойното поле с много малък брой хора и след това показвате на света как работят тези технологии.“

Карп добави, че екосистемата на украинската отбранителна технология в крайна сметка може да се превърне в основен износител на военни и търговски технологии за други страни по целия свят.

Palantir, известна с дълбоките си връзки с американското разузнаване и отбранителни агенции, се превърна в една от най-влиятелните софтуерни компании в западния сектор на отбраната чрез платформи като Gotham и Artificial Intelligence Platform (AIP).

По-рано днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров проведе разговори с Карп, фокусирани върху потенциално сътрудничество в сферата на изкуствения интелект, анализа на данни и мащабирането на модерни технологични решения за целите на отбраната.

Изкуственият интелект и автономността: Новият гръбнак на специалните операции на САЩ

🇺🇸 Изкуственият интелект (AI) и автономните системи се интегрират в специалните операции „на всяко ниво“, заяви пред сенаторите във вторник началникът на Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) – индикация, че подобно на по-малките организации навсякъде по света, командването заема отлична позиция да се възползва от пробивните технологии.

Те са „критично важни“ за разузнаването на бойното поле, непрекъснатото наблюдение на противниковите сили и цели, както и за „способността за прилагане на насилие, ако това се наложи“, каза адмирал Франк Брадли по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената. Той добави, че те са ключ към подобряване на капацитета на международните партньори, подчертавайки особената им стойност за специалните операции.

Думите на Брадли подчертаха едно по-мащабно явление, което се разиграва както в заседателните зали, така и на бойното поле: малките и гъвкави групи – независимо дали са недържавни субекти, софтуерни стартъпи или армии като украинската – извличат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в AI, отколкото по-утвърдените или традиционни играчи. Бумът в пазарната оценка на малки, фокусирани върху отбраната AI стартъп компании като Anduril, Shield AI или Swarmer, съпоставен с бавния растеж на традиционните компании, потвърждава това, както и използването на дронове и автономност от Украйна, за да устои на руската инвазия.

SOCOM се намира в по-удобна позиция за внедряване на AI, отколкото например ВМС на САЩ, които в същото време се опитват да финансират и поддържат самолетоносачи за милиарди долари и други бойни кораби, които изискват сериозна поддръжка. Дори навлизането на флота в автономността клони към по-големи мащаби, като плана му да похарчи 6 млрд долара за придобиване на 70 средни безпилотни кораба (MUSV). Миналата седмица на изслушване републиканският сенатор Рик Скот реагира с очевидно неодобрение към разходването на такава сума за 70 плавателни съда – добра цена в сравнение с разрушител, но не и ако бъда сравнена с украинските роботизирани лодки, които притиснаха руския флот.

Междувременно SOCOM отправи запитване към индустрията за нови идеи в областта на морската автономност, човешката производителност, технологиите за командване и контрол и „мащабируеми ефекти“ – технологии, чийто брой или интензитет може да бъде увеличен – насочена енергия, електронна война, кибер-способности и инструменти за прецизно поразяване. Заявката говори за гъвкавост, каквато поръчката на ВМС за 70 кораба не притежава.

AI позволява асиметрична война, каквато е специализацията на SOCOM, в по-голяма степен от традиционната война, а командването на специалните операции има по-малко пречки пред бързото внедряване в сравнение с отделните родове войски. Пример за това е Maven – инструмент на Командването за специални операции на ВВС за анализ на видео и данни, който се превърна в широко използвана официална програма.

„От бойното поле до администрацията“, SOCOM „намира начини да приложи автономност – масова, евтина и заменима автономност. Това е много важна част от начина, по който ние на предна линия можем да използваме лостово нашето разположение и достъп“, каза Брадли.

SOCOM играе и ключова роля в подпомагането на партньорските армии да развиват бързо нови способности. Брадли описа как стремежа за използване на AI и автономност „не само за нашите интереси, но и за да можем да помагаме на партньорите ни, които обикновено нямат същите бюджети като нас, за да купят такъв капацитет, който да им даде асиметрични предимства... Мисля, че това е критично, защото не става въпрос само за това какво носим ние, а за овластяването на тези партньори.“

Подобно на други военни лидери, Брадли посочи уникалните отношения, които американската армия изгради Украйна. Силите за специални операции изиграха ключова роля за подпомагане на Украйна при създаването на нови концепции и тактики за спиране на руското настъпление през 2022 г. Днес тази връзка осигурява ключови знания и ползи от обучението обратно за американските специални сили. „Честно казано, ние се учим от тях“, каза той.

Това партньорство е особено важно за намиране на реални и релевантни данни, които да захранват обучението, концепциите и покупките на SOCOM – а именно тестването на ново оборудване в условия на електронна война и реални заплахи. Смисленото тестване на ново оборудване с реален модерен противник „изисква по-прецизни полигони, които ни позволяват да тренираме и репетираме в условия на все по-оспорван електромагнитен спектър. Такива трудно се създават в САЩ“, каза той.

„Трябва да обединим нашите стандартни, високотехнологични оръжейни системи с екипна и съвместна автономност, а в САЩ има много малко места, където това е лесно за изпълнение, но много места, където е необходимо, и ние работим в тази посока.“

Индустрията обаче има най-голяма полза от дългогодишните междувоенни партньорства с Украйна и нейните иновативни сили и компании. „Ще кажа, че много от нашите бизнес партньори в отбранителната индустрия също наблюдават това“, каза той.

„И разбира се, украинците са водени от екзистенциалната нужда от този цикъл на адаптация. Наблюдавайки това, имам голяма увереност, че нашата индустриална база тук може да направи същото“, завърши той.

Генерал от Морската пехота на САЩ: Китай вече е равен във всеки бъдещ конфликт.

🇺🇸⚔️🇨🇳 Американският генерал, отговорен за издръжливостта на морската пехота в бой, отхвърли тезата, че Китай представлява „близка по сила“ заплаха за САЩ. Опасността е далеч по-сериозна и ще накара поставения на пауза засега конфликт с Иран да изглежда нищожен, ако двете суперсили влязат в открита схватка. Това заяви генерал-лейтенант Стивън Скленка, заместник-комендант по базите и логистиката на Корпуса на морската пехота на САЩ.

„Няма по-голяма заплаха от Китайската народна република“, отбеляза Скленка по време на изложението Modern Day Marine 2026 във Вашингтон. „Не слушайте тези глупости, че те са близки до нашата сила. Те са равностойни, защото ни конкурират в почти всеки показател на национално влияние.“

В качеството си на „главен стратег“ и бивш заместник-началник на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), Скленка посочи, че е „опознал доста добре начина, по който разсъждава генералният секретар Си, и неговите намерения“.

Визията на китайския лидер е „да преобърне международната структура [и] да ни измести като глобален лидер. В много отношения именно мисленето на Си, неговата визия, помогнаха за оформянето на представите ми за изискванията на съвременната война – особено когато тя се води в Тихия океан срещу равностоен противник, нещо ново за всички нас“.

Според Скленка операция Epic Fury дава отрезвяващи уроци. Макар САЩ да са в състояние да насочат сили към района при необезпокоявано въздушно пространство и до голяма степен такива морета, Иран все пак успява да нанесе сериозни щети на САЩ и нейните съюзници в хода на боевете. И продължава да го прави икономически, чрез продължаващата блокада на Ормузкия проток. Сблъсък с Китай би бил многократно по-тежък, предупреди той.

„На около два месеца сме в бойните действия на Epic Fury. Имаме военнослужещи, които трагично бяха ранени и убити от Иран. Те изстреляха стотици дронове и балистични ракети по нашите бази и съюзниците ни в региона – Израел, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Йордания – което потвърди, че базите вече не са административни гарнизонни убежища. Налага се действително да започнем да възприемаме базите като бойни формирования – толкова критично важни, колкото нашите дивизии, въздушни крила и морски експедиционни части (MEU).“

Иран „показа как сила от среден ранг може да постави значително по-доминиращ противник под риск“, допълва Скленка. „Като учеща се организация си задаваме въпроса: „Как пренасяме всеки урок от тази война напред и как гарантираме, че сме също толкова подготвени да доминираме в конфликт с Китай?“

„Помислете за усложненията, пред които сме изправени с Иран, и след това се запитайте: „Как ще реагираме и ще действаме, когато се изправим срещу държавата, която е номер две по БВП в света?“, добави той. „Истината е, че Иран дори не се приближава до икономическа мощ на Китай. Няма такава индустриална база. И е сигурно, че няма същата траектория на военна модернизация.“

„През последните 10-15 години производствената база на Китай ни изпревари. Си е във военновременен режим. В това няма съмнение. Това стои върху индустриална база, изпреварваща световното производство по кораби и стомана, по редки минерали и сателити, по боеприпаси“, призна Скленка.

„По данни капацитетът за корабостроене на Китай е 230 пъти по-голям от този на САЩ. Те увеличиха повече от два пъти производството на ядрени подводници, а техният арсенал от балистични и крилати ракети претърпява бързо разрастване“, продължи генералът.

„Техният ядрен арсенал расте най-бързо в света. Развиват иновативни, интелигентни тактики за водене на бой. Използват изкуствен интелект, рояци дронове, изследват когнитивните и иновативните полета, за да постигнат своето надмощие. Изграждат военна машина, чиято цел е да доминира в Тихия океан, а вярвам, в крайна сметка и отвъд него“, подчерта Скленка.

Според него намерението на Китай е ясно „Искат да си върнат определението си като Средното царство и да заемат това, което смятат за свое полагащо им се място в света. Нямат интерес да го разделят с нас или когото и да било друг. Възгледът на генералния секретар Си е, че сега е тяхното време – и това е общата рамка“

„Никой от нас в униформа днес не е действал в свят, в който легитимен равностоен противник едновременно ни предизвиква във всяко поле. Говорим за земни и неземни области, за кинетични и некинетични действия. Ще се наложи да се борим, за да стигнем до самата битка, и трябва да приемем тези предизвикателства, а не да действаме по логиката от 80-те и 90-те години. Историята доказа, а настоящите ни операции потвърждават, че обществото, което може най-ефективно да проектира и поддържа сила и да издържа войските си, в крайна сметка побеждава“, подчерта Скленка.

Поглеждайки в бъдещето, Скленка повтаря предупрежденията за уязвимостта на американските военни бази на територията на САЩ и зад граница. Нито увеличаването на запасите от боеприпаси, нито ново въоръжение, нито напредък с изкуствен интелект и други технологии имат значение, „ако изобщо не можеш да напуснеш базата си“, заяви той. „Способността да се мобилизираш и разгръщаш стои върху готовността на нашите бази. Това е концепция, с която тепърва започваме сериозно да се справяме.“

„Нашите бази, постове и станции са предна линия върху решаващ терен. И не става дума само за тези в първата островна верига. Това не е въпрос единствено на Бази на морската пехота в Тихоокеанския регион (MCIPAC). Базите ни на територията на САЩ (CONUS) също са изложени на некинетични атаки. Те ще бъдат също толкова парализирани и също толкова стратегически значими, колкото всяка кинетична атака. Ще носят характер, чужд на класическото изтощаване – такъв, който едновременно обърква вземащите решения и посява хаос в най-критичните фази на боя – неговото начало, първите изстрели на следващата война.“

Този пръв залп, според Скленка, най-вероятно няма да бъде нанесен с ракета или бомбардировач.

„Изстрелите вероятно няма да бъдат произведени в Южнокитайско море или в Тайванския проток. Те ще бъдат кибератака срещу електропреносната мрежа на наша база, дезинформационна кампания, насочена към близки на военнослужещите, или рояк дронове, излитащ от една от нашите бази“, предположи той.

Тревогата за локализирани атаки с дронове е точно това, което Frontline Monitor отдавна прогнозира, а миналата година се превърна в реалност в Русия и Иран. През юни 2025 г. Украйна проведе операция „Паяжина“ – дръзка атака от близко разстояние срещу руски военни летища, при която дистанционно управлявани дронове, скрити в товарни автомобили в близост до базите, унищожиха голям брой стратегически бомбардировачи.

Около две седмици след „Паяжина“ Израел проведе собствена операция с предварително разгърнати дълбоко в Иран дронове, за да порази противовъздушната отбрана на Ислямската република.

„Смятам, че базите ни трябва да започнат да се третират като бойни платформи. Нуждаем се от най-добрите решения за борба с безпилотни системи. Време е да спрем да говорим и да започнем да доставяме. Нужно ни е устойчиво захранване. Трябва да можем да поемем удара, когато връзките ни са прекъснати, и да продължим комуникацията. Нужни са ни укрепена инфраструктура и устойчива мрежа“, заяви Скленка.

Призивът му за укрепване на инфраструктурата противоречи на позицията на част от военните ръководители на САЩ, особено в Тихоокеанския регион, които омаловажават нуждата от допълнително физическо укрепване на съществуващите бази.

Скленка има и други предложения за защита на базите. „Нуждаем се от интегрирана отбрана на базите – и за всичко това ни е нужна помощта на промишлеността. Няма да се бием само от нашите бази. В много случаи ще се бием за самите бази. Това е концепция, нова за нас. Време е да я приемем.“

Иранската държавна телевизия излъчи AI-видео с ракетни удари по Киев, Днипро и Харков

🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва  ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.

Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.

Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.

Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.

За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.

Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.

Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.

Украйна превръща бойните данни в оръжие: Милиони кадри от дронове ще обучават AI на съюзниците.

💡 Украйна превръща данните от бойното поле в оръжие, предлагайки на съюзниците си ценен достъп до милиони изображения от дронове и записи от бойни операции, за да стимулира развитието на военния изкуствен интелект (AI). В конфликт, в който технологиите водят атаката, дали този подход, базиран на данни, е ключът към преобразяването на глобалната отбрана?

В безпрецедентен ход Украйна обяви, че ще сподели милиони видеокадри от дронове и данни от бойното поле, предоставяйки на местни фирми и международни съюзници достъп до критично важна информация за обучение на модели с изкуствен интелект.

Тези клипове, които улавят атаки срещу войници, превозни средства и маневри за избягване, например войник, който скача, или шофьор, който свива рязко, за да избегне дрон, предлагат суров поглед върху реалностите на модерната война. Тези кадри вече са жизненоважни данни за обучение, готови да се превърнат в гръбнака на международните AI системи, предназначени за автоматизирано насочване.

Украинската AI платформа за военни иновации

Масивът от данни, който включва „милиони“ анотирани кадри от „десетки хиляди“ полети на бойните дронове, е достъпен чрез контролирана платформа, създадена в Министерството на отбраната на Украйна. Тя позволява на партньорите да обучават AI модели без директен достъп до класифицирана информация.

„Внедряването на обясним AI е от съществено значение,“ сподели Данило Цвок, главен изпълнителен директор на Центъра за AI към Министерството на отбраната. „Това позволява на системата да обоснове защо предлага конкретен курс на действие, осигурявайки прозрачност в операциите на AI.“

Логиката е проста: Украйна притежава данните, докато съюзниците ѝ разполагат с инструменти за употребата им. Заедно те могат да разработят нови способности по-бързо. Украйна нарича това ситуация „win-win“.

Платформата захранва украинската система за управление на бойното поле DELTA – дигитална командна платформа, която събира и споделя данни от бойното поле в реално време между военните части. Вече е налице инструмент, наречен Vezha, способен автоматично да засича вражески цели във видеопотоци от дронове. Вече внедрена в около 50 000 стрийма, системата помага на украинските сили да откриват хиляди потенциални цели всеки месец.

Сътрудничество в разработването на AI

Длъжностни лица твърдят, че достъпът до суровите данни остава строго ограничен. Вместо да боравят директно с кадрите, разработчиците „предоставят своя код за обучение и валидиране в защитена платформа, където се извършва обучението на модела,“ заяви Юрий Мироненко, генерален инспектор в Министерството на отбраната на Украйна, описвайки система, която позволява сътрудничество без излагане на чувствителен материал.

„Разработчиците могат да обучават модели върху подходящи данни, но не могат да копират и извличат самите данни“, отбеляза Мироненко. Сигурността на платформата отговаря на насоките от Националния институт за стандарти и технологии (NIST) и подлежи на ежегоден одит от големи фирми. Това не гарантира, че системата е неуязвима за пробиви, но Украйна изглежда решена да реши най-неотложния проблем: небрежното разкриване на архитектурата на нейното дигитално бойно поле не е вариант.

Приоритет се дава на данни с пряко оперативно значение в бойни условия, казва Мироненко. За да покаже как работи това на практика, Цвок даде на UNITED24 Media това, което той описа като „прост пример“.

Тъй като AI не може да разбере ситуации от реалния свят като войната, само чрез теория или симулации, той се нуждае от конкретни примери: как изглежда танк от различни ъгли, как се държат дроновете в условия на силна електронна война, как изглеждат взривовете на термокамери, как превозните средства опитват да се маскират и как реагира противовъздушната отбрана под натиск.

Ако стратегията на Украйна успее, бъдещето на войната може да бъде изцяло свързано с машинното обучение. С AI системи, захранвани от реални бойни данни, поставящи новия стандарт, държавите може да се състезават не за огнева мощ, а за достъп до най-добрите прозрения от бойното поле. Динамиката на войната може да бъде изместена: вместо силата да печели битката, скоро всичко може да бъде сведено до по-умни и бързи решения, вземани от машини.

„Украйна притежава уникален набор от данни от бойното поле, ненадминат никъде другаде по света,“ заяви министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров в Telegram.

Осигуряване на данните от бойното поле на Украйна: Ключови въпроси остават

Използването на автентични бойни кадри на дронове, които автономно се насочват към индивиди, предизвика етични дебати. Международният комитет на Червения кръст, отговорен за прилагането на законите на войната, изрази силно несъгласие срещу автоматизираните системи за насочване без човешки надзор.

Федоров и Министерство на отбраната на Украйна разчитат на модела „човек във веригата“ (human-in-the-loop), който гарантира, че хората все още участват в крайните решения. Ведомството не споменава за намаляване на мащабите на AI технологиите; вместо това подчертава превръщането им в приоритет номер едно: „Трябва да превъзхождаме Русия във всеки технологичен цикъл“ и добавя, че „изкуственият интелект е една от ключовите арени на това състезание.“

Всъщност дроновете отдавнах изпревариха традиционните оръжия – автомати, картечници, танкове, артилерия и авиобомби – нанасяйки най-голям брой жертви както на украинските, така и на руските сили.

Тъй като и двете воюващи страни развиват AI технологиите, позволявайки им самостоятелно да разпознават и атакуват цели, без да разчитат на радиовръзката на пилота, тази промяна към автономни дронове отбелязва значителна еволюция във войната: „Бъдещето на войната принадлежи на автономните системи,“ каза Федоров.

Сигурно е, че този ход отразява стратегическо изчисление на една държава, която не може да се мери с руското производство на снаряди, ракети и самолети, но е култивирала нещо, за което и партньорите, и отбранителните компании все повече жадуват: автентични, мащабни данни от бойното поле от първата продължителна война на дронове в историята. Украйна сега използва този ценен ресурс.

САЩ осъдиха двама граждани за „лаптоп ферми", генерирали 5 милиона долара за Северна Корея.

🇺🇸⚖️🇰🇵 Федерален съд в щата Ню Джърси осъди двама американски граждани за управление на мрежа от „лаптоп ферми" в схема, в която ИТ специалисти от Северна Корея се представяли за американски работници и получавали дистанционна заетост в повече от 100 компании на територията на САЩ, сред които такива от класацията Fortune 500, съобщи Министерство на правосъдието.

42-годишният Кейджа Уанг от Едисън, Ню Джърси, получи присъда от 108 месеца затвор за конспирация за телеграфна измама, пране на пари и кражба на самоличност. 39-годишният Дженсинг Уанг от Ню Брънсуик, Ню Джърси, беше осъден на 92 месеца за конспирация за телеграфна измама и пране на пари. И двамата дължат конфискация на 600 000 долара, от които 400 000 вече са събрани, а Кейджа е задължен също да заплати и 29 236 долара реституция.

Схемата е действала в периода от 2021 до октомври 2024 г. Кейджа е ръководил операцията на територията на САЩ, координирайки най-малко петима посредници, които са приемали фирмени лаптопи в домовете си. Дженсинг е бил един от тези посредници. За да осигурят на операторите зад граница дистанционен достъп до работните станции, използвали превключватели от тип KVM (клавиатура–видео–мишка), инсталирани в жилищните „ферми". Самоличностите на поне 80 американски граждани са били откраднати, а за прикриване на схемата са създадени три фиктивни компании – Hopana Tech LLC, Tony WKJ LLC и Independent Lab LLC.

Схемата е генерирала над 5 милиона долара приходи за правителството на КНДР, а засегнатите американски компании са понесли над 3 милиона долара преки щети от правни разходи, разследвания и отстраняване на пробивите.

Случаят надхвърля рамките на финансовата измама. Според данни на Министерство на правосъдието, между януари и април 2024 г. съучастник зад граница е получил неоторизиран достъп до лаптоп и вътрешни файлове на военен изпълнител от Калифорния, разработвал оборудване и AI технологии. Откраднатите данни включват информация, контролирана по режима ITAR (International Traffic in Arms Regulations) – режим за ограничаване износа на чувствителни военни технологии.

„Тези подсъдими се обогатиха, подпомагайки севернокорейски играчи в измамна схема", заяви помощник-главният прокурор Джон Айзенберг, подчертавайки заплахата за националната сигурност от поставянето на враждебни оперативни лица в компютърните системи на американски компании.

Осем съучастници – Сю Юнджъ, Хуан Дзинбин, Тон Юдзъ, Джоу Баою, Юан Дзиоу, Джоу Дженбан, Лю Ментин и Сон Мин Ким – остават за издирване от ФБР, а програмата Rewards for Justice на Държавния департамент на САЩ обяви награда до 5 милиона долара за сведения, водещи до разкриване на финансовите механизми на КНДР.

Случаят на братята Уанг е част от широка вълна от наказателни преследвания. През 2025 г. жена от Аризона беше осъдена за аналогична схема, обхванала над 300 компании и генерирала 17 милиона долара за режима в Пхенян. През юни 2025 г. ФБР извърши обиски на 29 лаптоп ферми в 16 щата и конфискува 200 лаптопа, 17 уеб домейна и 29 финансови сметки, използвани за пране на пари.

По данни на CrowdStrike, цитирани от Fortune, случаите на инфилтрация на севернокорейски ИТ работници в западни компании са нараснали с 220% през 2025 г., като за целта са използвани генеративен AI за фалшиви самоличности и манипулирани снимки. По оценки на ФБР, отделни ИТ кадри в Пхенян генерират до 300 000 долара годишна печалба, а 90% от приходите се насочват обратно към режима – средства, които финансират пряко ядрената и ракетната програми на КНДР.

Надпреварата в автономното въоръжаване: Когато алгоритмите заменят хората на бойното поле.

💡 На военен парад в Пекин през септември президентът Си Дзинпин и неговите специални гости, руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, наблюдаваха как китайската армия демонстрира няколко модела дронове, способни автономно да придружават изтребители в бойни мисии.

Тази демонстрация на технологична мощ веднага задейства тревога в САЩ. Служители на Пентагона заключиха, че програмата на САЩ за безпилотни бойни дронове изостава от тази на Китай. Източници от разузнаването са на мнение, че Русия също напредва в изграждането на обекти за производство на модерни безпилотни апарати.

В отговор Вашингтон притисна местните компании от отбранителния сектор. Миналия месец Anduril, стартъп за военни технологии от Калифорния, започна производство на самостоятелно летящи дронове, задвижвани от AI. Производството беше устроено в завод край Кълъмбъс, Охайо, и започна три месеца предсрочно, в рамките на усилията за стопяване на дистанцията с Китай.

Глобалната надпревара във въоръжаването с AI

Китайският военен парад и отговорът на Пентагона са част от ускоряваща се надпревара за автономни оръжия. Проектирани да работят самостоятелно с AI, тези технологии намаляват необходимостта от човешка намеса при вземане на критични решения, например кога да бъде поразена подвижна цел или как да организира защитата срещу атака.

През последните години много държави тихомълком се включиха в състезание по технологично превъзходство. Арсеналите включват дронове, които разпознават и поразяват цели без човешка команда, автономни полети на изтребители, координиращи атаки при скорости и височини, непосилни за хората, и централни AI системи за светкавичен анализ на разузнавателни данни.

В центъра са САЩ и Китай, но обхватът на надпреварата се разширява. Русия и Украйна, вече в петата година от войната помежду си, възприемат всяко възможно технологично предимство. Индия, Израел и Иран инвестират в „военен AI“, докато Франция, Германия, Великобритания и Полша започнаха процес по превъоръжаване заради съмнения във връзка с ангажимента на Белия дом към НАТО.

Новата ядрена ера?

Натрупването на AI капацитет често се сравнява с началото на ядрената ера през 40-те години на миналия век. Палмър Лъки, основателят на Anduril, твърди, че великите сили развиват въпросните арсенали като средство за възпиране и „взаимно гарантирано унищожение“.

Но докато последиците от ядрените оръжия са добре изучени, възможностите на AI тепърва ще бъдат разкрити. Технологията, която не се нуждае от почивка, храна или сън, ще преобърне воденето на война с главата надолу, правейки битките по-бързи и непредсказуеми. Към момента не е ясно кой води. Китай и Русия експериментират с предоставяне на пълна свобода на AI за вземане на решения на бойното поле. Китай разработва платформа за координация на десетки дронове без човешки вход, докато руските дронове „Лансет“ вече са способни сами да избират своите цели.

Намеренията са ясни. Още през 2017 г. Путин заяви, че „господар на света ще стане“ онзи, който води в AI. През януари тази година министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нареди на всички военни клонове да приемат AI, като подчерта, че трябва да се „ускорят до краен предел“.

Бойното поле като лаборатория

Милиарди долари се наливат в тези усилия. Пентагонът поиска над 13 милиарда долара за автономни системи в последния си бюджет. Китай стимулира частната си индустрия чрез стратегията „военно-цивилна фузия“. Русия използва войната в Украйна като полигон за тестване на своите алгоритми.

Конфликтът в Украйна превърна теорията в реалност. Изправена срещу по-многочислен противник, Украйна се защити с импровизиран арсенал от евтини технологии – от любителски състезателни дронове до дистанционно управлявани лодки, които блокираха Черноморския флот. Русия отвърна с усъвършенстване на своите дронове „Лансет“ и въвеждането на редица нови модели, предназначени за конкретни задачи.

„Четирите години бруталност в Украйна послужиха за лаборатория на света“, отбеляза Майкъл Хоровиц, бивш служител на Пентагона. Днес Киев споделя огромни масиви от данни от бойното поле с компании като Palantir, за да могат AI системите да се „учат“ да воюват по-ефективно.

„Ляв клик, десен клик“

На конференция, организирана от компанията, висш служител на Пентагона показа как изглежда дигиталната война. С едно кликване на мишката на сателитна емисия, софтуерът на AI предлага оръжие, изчислява нуждите от гориво и боеприпаси, претегля разходите и генерира план за удар.

Системата Maven, задвижвана от комерсиален AI и интегрирана с чатбота Claude на фирмата Anthropic, помогна за генерирането на хиляди цели по време на операциите в Иран по-рано тази година. „Човешкото участие беше сведено до ляв клик, десен клик“, отбелязва Камерън Стенли от Министерството на отбраната.

Китай обаче не изостава. Пекин изгражда системи, които огледално копират американските, Joint Fires Network например. Освен това доминиращата позиция в производството му позволява да произвежда автономни оръжия в мащаби, които Пентагонът не може да достигне.

Рискът от ескалация

Въпреки ентусиазма в Силициевата долина и Вашингтон, скептицизмът остава. AI оръжията са проектирани да се движат многократно по-бързо от човешкия разум. Доклад на RAND Corporation разкрива плашещи резултати в симулации автономните системи често водят до непредвидена ескалация на конфликтите, тъй като реагират на заплахи по начини, които хората не могат да контролират в реално време.

Генерал Шанахан, който се пенсионира през 2020 г., споделя, че надпреварата, която самият той е помогнал да започне, не му дава мира. „Съществува риск от ескалираща спирала, в която можем да разположим нетествани и опасни системи, просто защото смятаме, че другата страна крие нещо от нас.“

📽️ Видео: Камерън Стенли, главен директор на „Дигитални технологии и изкуствен интелект“ в Пентагона, прaви демонстрация на живо на Maven Smart System, която интегрира изкуствен интелект за анализ на разузнавателна информация в реално време, откриване на цели с компютърно зрение, планиране на действия и изпълнение на удари от общ интерфейс, по време на конференцията AIPCon 9, организирана от Palantir на 12 март 2026 г.

Тел Авив между сирените и плажа: ежедневието под ракетна заплаха

🇮🇱🏖️ На крайбрежната ивица на Тел Авив животът продължава с упоритостта на рутина, отказваща да се подчини на войната. Кадри от днес показват пълни плажове, разходки по крайбрежието и кафенета, работещи на обичайния си ритъм – сякаш конфликтът с Иран е нещо, случващо се другаде.

Единственото очевидно неудобство за жителите в този ден е тежка пясъчна буря, пренесена от пустините на Либия и Египет, която за втори пореден ден покрива страната и принуждава много нейни граждани да носят маски.

Израелското здравно министерство призова гражданите да ограничат физическата си активност на открито, тъй като нивата на фини прахови частици в Тел Авив и Йерусалим надхвърлиха категорията „опасни", което постави двата града начело в глобалния индекс за замърсяване, съобщи Times of Israel.

Зад тази привидна безгрижност обаче стои реалност, в която сирените за въздушна тревога и звук от полета на дронове и изтребители са се превърнали във фонов шум. На 1 април, докато милиони израелци се готвеха за вечерята за Песах, сирените прозвучаха в цялата страна в 17:19 часа – Иран изстреля най-малко 10 ракети в отделни залпове през нощта, а Хизбула добави около 100 ракети, насочени предимно към Горна Галилея, което принуди много семейства да проведат празничната си вечеря в бомбоубежища.

„Това не е първият ми избор", заяви местен жител пред State of Tel Aviv.

Способността на израелското общество да поддържа ежедневен ритъм в условията на активен конфликт не е случайна – тя се опира на технологична инфраструктура, изграждана от десетилетия. Приложението за предупреждение на Командването на вътрешния фронт е инсталирано на повече от 4 милиона телефона в страна с 10 милиона жители и доставя геолокализирани сигнали в реално време, включващи времето, нужно за достигане на укритие.

Системата е преминала през няколко етапа на модернизация, като ключовите подобрения са:

• Технология за масово клетъчно излъчване (Cell Broadcast): Тя е въведена за първи път при втората иранска атака с ракети и дронове срещу Израел през октомври 2024 г. Доразвита по време на войната с Иран от юни 2025 г. За разлика от приложението, изискващо което изисква предварително изтегляне и GPS локация, Cell Broadcast изпраща предупреждения директно до всички включени телефони, които се намират в обхвата на клетъчните антени. На разсъмване на 13 юни 2025 г. хиляди телефони в цялата страна издадоха пронизителен сигнал за предупреждение, че Израел е нанесъл удар по Иран, в който се призовава гражданите да се подготвят за ответен удар, който последва часове по-късно.
• Система с „по-малки полигони“: Израел е разделен дигитално на географски полигони, като при засичане на снаряд радарните данни задействат сирените само в съответния полигон. С течение на конфликтите тези зони са ставали все по-малки и прецизни – ако ракета се насочва към южната част на даден град, жителите в северната част получават единствено предварително известие, без да бъде задействана пълната сирена. „Мотото ни е да доставим ранно предупреждение до всеки гражданин, на всяко място в Израел, по всяко време", заяви представител на командването пред Breaking Defense.
• Изкуствен интелект за прогнозиране на зоните на поражение: Всяка въздушна заплаха преминава анализ с пълен набор от характеристики – траектория, време, метеорологични условия, ъгъл на пуск, радарна сигнатура. Всички тези данни се обработват с помощта на AI алгоритми. Резултатът е налице: ултралокализирани предупреждения, намаляващи времето, прекарано в укрития, постигнато без да се правят компромиси със защитата.

В бъдеще командването обмисля интеграция на известията директно в „умните" автомобили и употреба на облачни изчисления при нарастващия обем данни, съобщи Al-Monitor.

Пентагонът ще ускори решенията с AI чрез системата Maven на Palantir.

🇺🇸 Пентагонът възнамерява да ускори вземането на решения с помощта на изкуствен интелект (AI) и да го постави в сърцевината на своите амбиции да свърже сензори и оръжейни системи за бойни операции, става ясно от вътрешен меморандум, с който Bloomberg се е запознал.

Утвърждаването на Maven Smart System, разработена от Palantir Technologies, като официална програма „ще осигури стабилното финансиране и ресурсите, необходими" за разработка, интеграция и за командирите да воюват и побеждават, заявява заместник-министърът на отбраната Стив Файнбърг в меморандума.

Американската армия вече използва дигиталната платформа за управление на мисии Maven във всяко бойно командване, т.е. във всеки регионален театър на действия. Системата предоставя цифрова карта на бойното поле, помага за идентифицирането и подбора на цели и ги свързва с оръжейни системи.

Системата, която е интегрирала и инструмента за изкуствен интелект Claude на Anthropic, се използва широко в американските операции срещу Иран.

Формализирането на Maven Smart System ще позволи прилагането на строги стандарти за тестване и оценка и ще създаде ясни линии на отговорност за резултатите, се посочва в меморандум, подписан на 9 март 2026 г. Американската армия ще контролира всички договори, свързани с Maven, а министерството очаква бързо да разшири достъпа до системата в регионалните щабове и мрежи, се посочва още в документа.

Maven трябва да стане официална програма преди края на фискалната година на Пентагона през септември.

📸 На снимката: Комбиниран център за въздушни операции (CAOC) в авиобаза Ал Удейд, Катар, съставен от съвместен коалиционен екип, който изпълнява ежедневни комбинирани въздушни и космически операции и осигурява бърза реакция, позитивен контрол, координация и съгласуване на оръжейните системи. (U.S. Air Force / Tech. Sgt. Joshua Strang)

MizarVision проследява американските самолетоносачи в реално време.

🇨🇳 Китайската технологична компания MizarVision, специализирана в анализ на данни от дистанционно наблюдение, демонстрира способност да проследява в реално време дейността на палубната авиация на ядрените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72) по време на операция „Епична ярост" в Близкия изток.

Основана през 2021 г. MizarVision не притежава собствени сателити и използва изображения от комерсиални доставчици като Maxar Technologies, Airbus Defence & Space и китайската група Jilin-1. Ценното в работата ѝ обаче се крие в слоя от AI обработка, който превръща терабайти сурови данни в анотирани, класифицирани и кръстосано свързани разузнавателни продукти – с бързина и мащаб, достъпни до неотдавна единствено за националните разузнавателни служби.

От началото на американските удари в Иран на 28 февруари компанията публикува детайлни изображения в социалните мрежи Weibo и X, на които AI алгоритмите откриват и класифицират отделни летателни апарати. На снимките от 26 февруари, заснети след отплаването на USS Gerald R. Ford от военноморската база в Суда Бей, Крит, отчетливо се разпознават многоцелеви изтребители F/A-18E/F Super Hornet и самолети за ранно предупреждение E-2D Hawkeye, разположени на полетната палуба. Същия ден са публикувани снимки на USS Abraham Lincoln, засечен при среща с кораб за снабдяване в Арабско море край бреговете на Оман.

Към 1 март наборът от данни нарасна до бази в Йордания, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ и документира към 2500 военни актива: стелт изтребители F-22 Raptor, зенитно-ракетни комплекси Patriot на авиобаза Ал Удейд в Катар и системи THAAD на база Муафак Салти в Йордания.

Днес бяха разкрити нови данни, които илюстрират дълбочината на наблюдението. Засечен бе транспортен самолет C-2 Greyhound от авиокрилото на USS Gerald R. Ford. Началната точка на полета се намира в южната част на централно Червено море, на височина 7400 фута и скорост 247 възела с курс 175°, което отговаря на фазата на набиране на височина непосредствено след катапултно излитане от пилотната палуба. Съпоставка със спътникови снимки от същия период потвърждава, че точката съвпада с позицията на ударната група на CSG-12 начело с USS Gerald R. Ford край бреговете на Саудитска Арабия.

Засечено беше и излитане на конвертоплан CMV-22B Osprey от авиокрилото на USS Abraham Lincoln, който заобикаля бреговата линия на Арабския полуостров — вероятно с цел избягване на чувствителни сухопътни зони. В средния участък от полета (между 16:27 и 18:21 ч.) се наблюдава промяна на курса към северната част на Арабско море (55,72° и.д., 18,95° с.ш.). Тази позиция съвпада с района на разполагане на ударната група начело с USS Abraham Lincoln, който действа в северната част на Арабско море и Оманския залив, край бреговете на Салала, Оман.

С други думи, проследяването не се ограничава до статични сателитни снимки на кораби и бази, а вече това обхваща динамични полети на палубна авиация, давайки възможност за откриването на точните позиции на ударните групи по координатите на излитане и кацане на техните летателни апарати.

Сателитното наблюдение на MizarVision съвпада с най-мащабната военна операция на САЩ в Близкия изток от десетилетия. В рамките на „Епична ярост", стартирала на 28 февруари след удар, ликвидирал върховния лидер аятолах Али Хаменеи, САЩ разгърнаха двете си ударни групи в региона. Към 7 март USS Gerald R. Ford навлезе в Червено море за първи път, преминавайки през Суецкия канал, а USS Abraham Lincoln продължава да действа от Арабско море с авиокрило CVW-9.

Американските сили поразиха над 3000 цели с повече от 2000 бойни средства, при което бяха унищожени стотици балистични ракети, пускови установки и дронове. Потопени или повредени са най-малко 43 бойни кораба.

Публичната демонстрация на тези разузнавателни възможности от частна китайска фирма е трудно да бъде приета за случайност. Експерти разглеждат действията на MizarVision като форма на стратегически сигнали от страна на Пекин – послание, че той разполага с инструменти за непрекъснат мониторинг на най-мощните активи от състава на ВМС на САЩ. В комбинация с хиперзвукови противокорабни ракети DF-21D и DF-26B, способността за засичане и проследяване в реално време поставя под сериозен въпрос оперативната неуязвимост на ударните групи на самолетоносачи.

Наблюдатели обръщат внимание и на по-широката картина: ако комерсиална компания може да проследява ядрените самолетоносачи на САЩ с подобна точност, какви са възможностите на Народната освободителна армия на Китай с нейните класифицирани военни сателити? Едно е ясно – развитието на тези технологии ще има ключово значение за баланса на силите не само в Близкия изток, но и при евентуален военен конфликт в Индо-Тихоокеанския регион.